Жулиета, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите
В рубриката „Горещи сърца“ гостува – Жулиета, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога – журналист, сега Жулиета Нелова е помощник-частен съдебен изпълнител.
Обрати бележат професионалния и житейски път на 60 – годишната Жулиета Нелова. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на съпруга си от студентската скамейка. Завършила е „Журналистика“ в Софийския университет.
„През тези години Враца беше много интересен град, а и времето тогава беше чисто ново“ – спомня си тя. С подкрепата на опитните врачански журналисти в редакцията на вестника прави първите си стъпки в професията. Репортерската й работа я среща с различни и интересни събеседници.
„Те бяха хора – вселени. Красиви умове, всеки с постижения в сферата, която работи, и срещите ми с тях обогатяваха и самата мен.“
Жулиета Нелова издава в книга личните интервюта, които прави с изявени врачани. Много от тях вече са покойници и разговорите й с тях имат архивна и сантиментална стойност за наследниците им, за поколенията и в колективната градска памет.
Въпреки, че журналистиката й е „на сърце“, преди 20 години рязко сменя посоката на професионалното си развитие към юридическата сфера. Вече е помощник-частен съдебен изпълнител в кантората на съпруга й.

Обрат бележи и отношенията й с хората. „Аз съм изключително социална и за мен общуването е приоритет, но с годините все по-често имам нужда да оставам насаме със себе си и със собствените си мисли“ – споделя Жулиета.
За нея обаче неизменен остава импулсът на шегата, иронията и самоиронията.
„С чувство за хумор по-лесно се преодолява всяка трудност и всеки проблем. Ако съумееш със смях да посрещнеш неприятностите, ти става по-леко. На сутринта се събуждаш и виждаш, че утрото е по-свежо, а новият ден е по-ведър.“
За Жулиета Нелова неподатлива на времето е и страстта й към литературата, писането и „аромата на вестникарската хартия„. Книгите са нейният неизменен спътник, който дори я разплаква. Признава още, че ако попадне на добре написана история, не оставя книгата, докато не я прочете.
Репортаж на Ива Антонова за рубриката на БНР „Горещо сърце“ в „Рано в неделя“.



