Среща на ООН за климата: Възможно ли е едновременно да се развива икономиката и да се опази планетата?
„Не съм метеоролог“ – по този начин Патрик Поян, ръководителят на френския петролен концерн „Тотал“, отклони въпрос на Франс прес относно нарасналата сила на тропическите бури, която учените свързват с глобалното затоплане.
Поян е сред малкото високопоставени представители на големи енергийни компании, които присъстваха на 30-тата климатична конференция на ООН, провеждаща се в Белем – насред амазонските гори на Бразилия. Там ги няма и лидерите на двете най-големи световни икономики – Доналд Тръмп и Си Дзинпин.
На два пъти през седмицата протестиращи от местните индиански общности прекъсваха обичайния дневен ред заради желанието им да вземат по-активна роля в дискусиите. Някои от официалните представители подкрепят тяхната кауза. Константин Мравов разговаря с такъв човек – Селма Юар от френския клон на международната организация „Оксфам“.
„Намирам се в Белем и е страхотно да си тук. За някои от участниците е много важно справедливостта да бъде в основата на преговорите и атмосферата е страхотна, като присъстват хора от местните индиански и други общности, а всички те настояват за социална справедливост“.
– Видяхме протести на местните общности, включително опит да щурмуват сградата на конференцията. Чухме и критики, че в този беден район на Амазония на практика е построен цял нов град за нея, при положение че няма финансиране за важни обществени услуги. Не спират и критиките, че ангажиментите на правителствата не са достатъчно амбициозни за справяне с кризата. Поне отвън атмосферата не изглежда толкова приповдигната.
– Недоволство предизвиква факта, че много от обсъжданията са при затворени врати. Индианските общности, които са сред най-засегнатите от климатичната криза, искат да бъдат чути. Бразилският президент Лула нарече КОП30 „конференцията на истината“. За да е така, ние трябва да бъдем честни кой е отговорен за кризата. За нас, в „Оксфам“ това са супербогатите. Имаме доклад, който показва неравенствата в отговорността за климатичните промени.
Най-богатият 1 процент от хората произвежда над два пъти повече въглеродни емисии от по-бедната половина от човечеството. А тук, в Белем нашата цел е да дадем глас именно на местните общности.
– И по какъв начин я преследвате?
– Като настояваме за механизъм за справедлив преход отвъд изкопаемите горива, в който най-важни са хората, а не технологичните решения. Искаме в процеса на намаляването на емисиите най-уязвимите хора по света и работещите да бъдат защитени, а не самите (зелени) политики да им вредят.
– Виждате ли достатъчно политическа воля за такъв преход?
– На думи, да. Президентът Лула каза, че срещата е в Белем, в сърцето на Амазония, за да могат местните общности да присъстват и да бъдат взети предвид. Но после следват делата. Видяхме силен сигнал от Г77 – обединение на развиващи се страни – и Китай, които във вторник поискаха нов механизъм за справедлив преход. Големите икономики към момента не подкрепят идеята, надяваме се това да се промени.
– Разбира се, говорим за отделяне на немалко допълнителни средства, които да смекчат икономическите ефекти от декарбонизирането на икономиките за по-бедните страни. Аргументът на представители на Великобритания, Европейския съюз и други от т.нар. Глобален Север, е, че това може да се случи и в съществуващите правни рамки, а нов механизъм ще е бюрократично бреме.
В сряда излезе доклад на организацията Climate Action Update, според който при сегашните ангажименти за намаляване на емисиите в края на века средните температури ще са нарастнали с 2,6 градуса спрямо прединдустриалните времена. Ние вече виждаме по целия свят как промените в климата усилват природните бедствия. Какво означава тази прогноза?
– Означава, че сме далеч от целта на Парижкото споразумение да ограничим затоплянето до градус и половина. Ще ви върна на въпроса за отговорността. От „Оксфам“ изчислихме, че ако всеки човек на планетата произвежда толкова въглеродни емисии, колкото единия процент най-богати, ще прехвърлим тези градус и половина за по-малко от 3 месеца. Те изгарят планетата и крадат бъдещето ни със своя начин на живот и със своите инвестиции.
– Като споменахте инвестиции, тази седмица видяхме и един позитивен доклад, свързан с нарастващата употреба и значение на възобновяемите енергийни източници през 10-те години след конференцията в Париж. Този процес провокира и мнения, че може би сме близо до световен пик на въглеродните емисии в атмосферата, след който те постепенно ще спадат. Дали обаче такова положително развитие е сигурно?
– Със сигурност има напредък. Преди това споменахте прогнозата за 2,6 градуса затопляне в края на века. Преди Парижкото споразумение говорехме за 4 градуса. Нарастващата употреба на възобновяеми източници със сигурност е помогнала. Очаква се емисиите да нарастват до 2030 и след това да намаляват. Това са добри новини, но трябва да сме още по-амбициозни.
Защото трябва да направим всичко по силите си да ограничим затоплянето не до 2,6 градуса, а до градус и половина. Реално, ние не говорим за малки деления на термометъра, а за катастрофално въздействие върху живота на милиони. За да станем по-амбициозни, трябва да се съсредоточим върху супер-богатите и големите компании. Причината е, че те имат и нужните средства за промяна.
Не можеш да очакваш от бедните хора да променят начина си на живот. Това е невъзможно, защото те нямат финансовите средства да го сторят. Следва да започнем от начина на живот на най-богатите и от конкретни компании, които да променят политиките си. Възобновяемите източници станаха по-изгодни и печеливши, но това не е достатъчно, защото печалбите от изкопаемите горива остават огромни.
Само през 2022 година говорим за 583 милиарда долара нетна печалба. Същевременно компания като „Шел“ намали средствата за инвестиции в нисковъглеродни производства с 37 процента. „Бритиш Петролиум“ също имат рекордни печалби, а намалиха плановете за нисковъглеродни инвестиции със 73 процента.
Това са най-големите замърсители, кръстниците на климатичната криза и намаляването на техните инвестиции ни кара да не вярваме, че частният сектор сам ще се пребори с климатичната криза. Имаме нужда правителствата чрез регулации да подсигурят ограничаването на глобалното затопляне.
– „Икономическите неравенства също са глобална криза и тя трябва да се адресира по същия начин като климатичните промени“. Това е един от изводите в доклад на специален комитет, оглавяван от Нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, назначен от южноафриканското председателство на Г-20. Тяхната среща предстои този месец. Какви бури предизвиква количеството неравенства в социалната атмосфера?
– Концентрацията на икономически богатства, демонстрирана и от доклада, има огромен негативен ефект както върху социалната справедливост, така и върху климатичната. Колкото си по-богат, толкова повече замърсяваш. Добрата новина е, че мерките срещу неравенствата борят и климатичните промени, както и обратното, защото двете са свързани.
– Може би и затова лидерът на най-голямата световна икономика едновременно отрича съществуването на климатичната криза и не вижда проблем в неравенствата. През първия си мандат Доналд Тръмп оттегли страната си от Парижкото споразумение, в началото на втория прекрати участието й в преговорите за глобален 15 процентов данък върху приходите, който да намали използването на офшорни зони. САЩ ги няма в Белем, Тръмп няма да отиде и до Йоханесбург. Как това влияе на двете глобални кризи?
– Разбира се, жалко е, че като цяло САЩ се оттеглят от международния диалог. Но на КОП30 виждаме, че Парижкото споразумение все пак е устойчиво и не изглежда, че ще остане в миналото. Други държави не го напуснаха, целите остават същите. Можем да продължим да разчитаме на такива споразумения и се оглеждаме за нови лидери. Това е следващата голяма тема.
– Разпознавате ли такива лидери?
– Тук, в Белем още не сме видели такъв. Надяваме се Европейския съюз да влезе в тази роля както по отношение на климата, така и на неравенствата, но това все още не се е случило.
