Дали промените в тарифите и разширяването на зоните за паркиране в София ще накарат жителите на столицата да предпочетат градския транспорт?

Шансът да се намери място за паркиране след 10 часа е почти нулев. За работещите хора синята и зелената зона не върши работа, защото може да се използва до два часа, а след Нова година ще стигне до четири – отново недостатъчно за един работен ден. Малко са и метростанциите, към които има буферен паркинг, който е достъпен срещу годишна карта за градския транспорт – с цел да се стимулира използването му.

Покрай метростанциите и локалните пространства в крайните квартали или тези извън платените зони са се образували импровизирани паркинги. Около метростанция „Сливница“ до 137 СУ „Ангел Кънчев“ колите паркират на терен с дупки, неравности и около половин метър денивелация. А завали ли дъжд и сняг, там едва се минава от кал и локви.

Снимка: БГНЕС

„Ще се намали донякъде потокът на коли към центъра, ще се облекчи движението и ще се пренасочат хората към градския транспорт“, коментира жителка на София за новите решения за разширение на зоните за паркиране.

В район „Надежда“ зона няма, но отново има проблеми с паркирането, въпреки големия платен паркинг, изграден на ул. „Кирил Дрангов“.

„При нас проблемът с паркирането също е много сериозен“, признава кметът на района Димитър Димов.

„Този паркинг, след като беше открит 2023 г., се напълни целият. Имаме проект с разрешение за строеж за квартал „Свобода“, за 310 автомобила, планове за „Надежда“ първа част, трета част, втора част, за изграждане също на етажни паркинги. И още един голям паркинг построихме, безплатен, в „Надежда“ трета част, за 210 автомобила. Вече има апартаменти с между 2 и 4 автомобила. Няма как тази инфраструктура да понесе такова нещо.“

В район „Надежда“ има два буферни паркинга към метростанциите, а общо в столицата те са няколко.

„Има около 2500, даже близо 3000 паркоместа в тях“, казва общинският съветник от „Спаси София“ Борис Бонев.

Паркирани пред столичното 137 СУ автомобили - ежедневна гледка до една от софийските метростанции

„Спаси София“ се бори от години паркингът до метространция „Сливница“ да бъде довършен, напомня той. По думите му, имало е заложени средства и за миналата, и за настоящата година, но „администрацията не си мръдна пръста да направи каквото и да било движение за довършването на този паркинг„. Последното развитие е, че чрез специален доклад на Общинския съвет, приет единодушно, на Центъра за градска мобилност се възлага да довърши паркинга.

„И в началото на 2027 г. да бъде отворен след 20-годишно стоене на груб строеж.“

Относно новите правила за зоните в София, Бонев посочва, че моментът е крайно неподходящ, след като хората се опасяват от повишаване на цените. В момента годишните приходи от синя и зелена зона са 38 600 000 лева, а само за да го има градският транспорт даваме 600 милиона лева годишно, цитира данни той.

„Доказано е вече, включително в София, че там, където се въведе зона, се въвежда и ред и се освобождават места за паркиране. Много хора се сещат, че имат гаражи, дворове. Зоната се оказа и единственият реален, добър инструмент за трайно премахване на изоставените автомобили, а само те са хиляди в целия град.“

Логиката е, че ако повече хора използват градски транспорт, то задръстванията ще се намалеят, а към новите метростанции, които се строят, се предвиждат и нови паркинги.

Проблемът се състои в липсата на място за всички автомобили, а често на едно семейство вече се падат по две коли. Обмисля се и изграждането на подземни паркинги под дворовете на училищата, което би предотвратило струпванията пред тях. Това обаче крие рискове за самите сгради.

Повече чуйте в звуковия файл.

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.