И САЩ, и Франция в момента са абсолютно на лимита, на ръба на това капиталовият пазар да им дръпне щепсела, подчертава пред БНР проф. Стефан Колев, политикономист и член на екипа съветници на германския министър на икономиката.

„Границата е капиталовият пазар и неговото търпение. Това търпение като че ли вече се изчерпва. Големият въпрос е доколко е възможно тези демокрации да спрат да правят дългове. Защото иначе в един момент ще се ударим в една ужасна стена и този удар ще бъде много по-сериозен от гръцката криза. Гърция в сравнение с Франция и Щатите е джудже. Докато сега имаме двама великани, крачка преди да паднат.“

Единственият траен начин за справяне с инфлацията е държавата да харчи по-малко, коментира експертът в предаването „Събота 150“.

„Просто трябва да се научим да живеем с парите, които имаме като данъци. В момента държавите са безкрайно богати. Просто сме се научили в последните 40-50 години, че въпреки че имаме страшно много пари, може да си правим дефицити от 5-6%, защото пазарът ни ги дава. Само че първо, тези пари трябва някога да се върнат – живеем наистина за сметка на бъдещите поколения, и второ – няма и кой да ни ги даде. Трябва да има радикална диагноза и чак след това една по-оптимистична терапия.“

Европа може за втори път да започне да издава свой собствен дълг, собствени държавни ценни книжа – нещо нетипично за ЕС. С лозунга „Извънредните времена изискват извънредни мерки“ може отново да се стигне до това, прогнозира политикономистът.

Ако Европа успее да уголеми оръжейната си индустрия, ще има прехвърляне от импулс – парите, харчени за военни технологии, да се прехвърлят и върху останалите технологии, посочва проф. Стефан Колев.

„Не печелим само от това, че танка и дрона го има и плаши агресора, а печелим и от това, че цивилната ни индустрия получава импулси от това, което е открито чрез инвестициите в оръжия.“

Военните инвестиции са важни и трябва да се правят, подчертава той.

Германия има два големи проблема – качеството на държавния апарат: бюрокрацията и въпросът на какви цени и с какво качество държавата си предлага услугите, и динамиката на икономиката. Ако не се разрешат и двата въпроса, стагнацията, наблюдавана от пет години насам, става болезнена, гласи анализът на проф. Стефан Колев.   

В цял свят раждаемостта пада, а продължителността на живота се увеличава. За разрешаване на демографския дисбаланс може да се използва скандинавският модел – запазване на социалната държава, но тя да е финансируема. Те са измислили две интелигентни решения: да се работи по-дълго и пенсионната и здравната система да се финансират не само то фактора работа, но и от фактора капитал – втори и трети стълб в тези системи, пояснява проф. Колев.

„Ако немското общество, пък и други европейски общества, не последват този скандинавски пример и не открият капиталовия пазар като средство срещу бедност в едно застаряващо общество, това общество ще обеднее.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.