Люлин и завод за сладкарски изделия

Шоколадова фабрика „Щастие“, 30-те години.

След 9.09.1944 г. ДИП „Малчика“,

днес „Нестле“

Фабрика „Щастие“ е създадена в София през 1939 г. от Стефан Тодоров. Официалната история на „Нестле България“ посочва, че той е първият българин, поставил основите на таксиметровите услуги у нас, а със средства от този бизнес започва производство на захарни изделия. Фабриката е наречена „Щастие“.

Според Дигиталната платформа „Сердика“ на Столична библиотека, Стефан Тодоров Костов още през 1919 г. основава работилница за пасти, бонбони и други захарни изделия, която по-късно прераства във фабрика „Звезда“. След това развива дейност и в Пловдив, а през 1935 г. премества работилницата в София. През 1939 г. тя прераства във фабрика за захарни изделия „Щастие“.

След политическата промяна от 1944 г. фабриката попада в процеса на национализация. Столична библиотека отбелязва изрично, че през 1947 г. фабрика „Щастие“ на Стефан Тодоров е национализирана и преименувана в ДИП „Малчика“.

Името ДИП „Малчика“ не е легенда. Има регистрирани печатни материали и реклами от периода, например публикация от 1959 г. със заглавие „ДИП „Малчика“ София за шоколадени и захарни изделия“, пазена във фонда „Краезнание“ на Столична библиотека.

По-късно предприятието минава през името ШЗИ „София“. Официалната страница на „Нестле България“ посочва, че през 1994 г. Nestlé купува ШЗИ София, определено като най-големия производител на шоколадови и захарни изделия в България.

Обобщено:

1919 – Стефан Тодоров започва със захарна работилница.
1935 – премества дейността в София.
1939 – създава фабрика „Щастие“.
1947 – фабриката е национализирана и става ДИП „Малчика“.
1991 – оформя се/преименува се като ШЗИ „София“.
1994 – купена е от Nestlé.
Днес – това е производствената база на „Нестле България“ в София.

Пълното име на собственика е Стефан Тодоров Костов. Според дигиталната платформа „Сердика“ на Столична библиотека той започва още през 1919 г. с работилница за пасти, бонбони и захарни изделия, която прераства във фабрика „Звезда“. После я отстъпва на брат си, основава работилница в Пловдив, а през 1935 г. премества дейността си в София. През 1939 г. тя вече прераства във фабрика за захарни изделия „Щастие“.

Фабриката не е била само производствено място, а цял социален комплекс. „Софийски вестник“ пише, че край фабриката в „Модерно предградие“ се оформя вътрешно кварталче „Щастие“. Стефан Тодоров строи жилища за работници, социален дом с общежитие, киносалон, бръснарница, библиотека, гимнастически салон, закрит басейн, а според публикацията работниците ползвали тези придобивки безплатно.

Има и данни, че фабриката е била изключително голяма за времето си. Същият източник посочва, че през 1947 г. Стефан Тодоров е наричан от съвременниците си „шоколадовият цар“, а фабриката е най-голямата в страната, с до 2000 работници, макар че в някои документи били посочени по-малко. Споменават се и луксозни ръчно произвеждани бонбони като „Пияни вишни“, „Троен лешник“, „Каприз“ и „София вечер“.

Социалната му роля е била силна и извън фабриката. Публикацията твърди, че той купува и подарява парцели за училище и читалище, а с негова помощ се строят училище „Райна Княгиня“ и читалище „Св. св. Кирил и Методий“. За читалището заделя 100 000 лв., колкото дава и държавата.

След национализацията историята става драматична. Столична библиотека потвърждава, че в края на 1947 г. фабрика „Щастие“ е национализирана и преобразувана в ДИП „Малчика“. „Софийски вестник“ добавя, че срещу Стефан Тодоров е водено конфискационно дело № 250 от 1947 г. във Върховния съд, а след отнемането на фабриката той е принуден да поеме тежки финансови задължения, включително заем за социалния дом и държавен заем от 1945 г.

Още един човешки детайл: след национализацията Стефан Тодоров, вече на старини, се препитава с правене на захарни петлета, свирки и ментови бонбони, както и като шофьор. Това е описано в „Софийски вестник“ като тъжен финал на историята на човек, започнал бедно и стигнал до голям индустриалец.

За по-късния период има потвърждение от няколко посоки. Сайтът на „Житен Дар“ посочва, че през 1964 г. в тази производствена линия започва и историята на бисквитите „Житен Дар“. Там е казано още, че през 1991 г. е създадено дружеството ШЗИ „София“, а през 1994 г. „Нестле Швейцария“ го купува след конкурс за купувач.

Има и корпоративно потвърждение от интервю в Progressive.bg: фабриката в София е основана през 1939 г. като „Щастие“, през 1947 г. е национализирана и наречена „Малчика“, произвежда главно шоколадови и захарни изделия, а след приватизацията през 1994 г. е закупена от „Нестле“.

Източник на снимката ФБ – Наше минало

Накратко

Шоколадовата фабрика „Щастие“ в софийското „Модерно предградие“ е създадена през 1939 г. от индустриалеца Стефан Тодоров Костов, започнал пътя си още през 1919 г. с малка работилница за сладкарски изделия. Около фабриката той изгражда работническо кварталче, жилища, стол, общежитие, библиотека, киносалон и други социални придобивки, заради което паметта за него остава силна в района. През 1947 г. фабриката е национализирана и преобразувана в ДИП „Малчика“. По-късно предприятието става ШЗИ „София“, а през 1994 г. е купено от Nestlé. Днешната производствена база на „Нестле България“ в София стъпва именно върху тази индустриална и социална история.