Йордан Радичков и словото, което събира света
Йордан Радичков е един от най-оригиналните български автори, събрал в себе си множество емблематични за родната литература и театрални герои и истории.
Най-знаменитите български режисори са се обърнали към пиесите на Радичков и са ги интерпретирали по разнообразни, оригинални начини. В тези текстове са залегнали вечни теми. Например пиесата „Лазарица“, превърнала се в един от най-забележителните моноспектакли на Григор Вачков, в руския режисьор Крикор Азарян изпраща двама актьори на сцената – Валентин Танев като Лазар и Малин Кръстев – в ролята на Кучето. Радичков неведнъж е изказал възхищението си и от двете представления, макар че пиесата му е представена в поглед противоположни посоки. Това негово великодушие прави толкова скъпо на зрителите и читателите – няма грешно тълкуване на Радичков, защото преживяването на неговите текстове е лично, дълбоко и безценно.
Неговите текстове постоянно са преоткривани, защото макар на повърхността в повечето от тях да изглежда, че са обикновена битова история, колкото повече човек се зачете в думите на Радичков, толкова толкова дълбоки теми за размисъл ще успее да намерите. За да може паметта за такъв голям творец да се запази в днешно време обаче е необходимо изключително икономичено. През последните години с грижа и уважение, внукът на Йордан Радичков, носещ това име, издава и преиздава творчеството на дядо си. Затова няма по-удачен човек, с когото да се разговаря за обичая български писател. В разговора с Йордан Радичков-внук бяха споделени спомени за връзката между двама им, каквато е била библиотеката на Йордан Радичков и как той би видял историческия свят.



