Ново проучване разкрива нагласите и скритите механизми зад проблема

Насилието над и между деца остава едно от най-сериозните и тревожни социални предизвикателства в България. Това потвърждават резултатите от национално представително проучване, извършено от фондация „Лъчезар Цоцорков“ в партньорство с агенция ЕСТАТ. Данните очертават сложна картина: всеки трети родител твърди, че детето му е преживяло насилие от връстник или по-малко дете, а тенденциите при последните поколения показват ръст на насилието от възрастни към деца.

Същевременно близо 15% от българите продължават да вярват, че децата сами „провокират“ насилието над себе си — тревожен сигнал за отговорността, която обществото им приписва. Две трети от анкетираните не знаят, че има възможност за подаване на анонимен сигнал при съмнение за насилие.

Тези данни бяха представени и обсъдени по време на специално събитие, организирано през месецa за осведоменост относно насилието над деца. Темата на форума — „[НЕ]ПОПРАВИМОТО: в очакване на работещи решения“ — събра на една сцена представители на ключови институции, експерти, неправителствени организации и медии.

Институциите: „Не можем да нормализираме насилието“

Омбудсманът на Република България Велислава Делчева откри събитието и подчерта категоричното послание: обществото трябва да развие нулева толерантност към насилието. „Не можем да приемаме насилието като нормално, неизбежно или част от израстването“, заяви тя. „Децата разчитат на нас — възрастните, институциите, обществото — да ги пазим в трудните моменти.“

Министърът на правосъдието Георги Георгиев изтъкна, че подготовката на адекватна законодателна рамка за защита на децата е приоритет. Според него сътрудничеството между държавата, експертите и неправителствения сектор е абсолютно необходимо за изграждане на работещ модел за детско правосъдие и системи за подкрепа.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев отбеляза, че обществото често прехвърля вина върху самите деца — тенденция, която определя като „опасна и социално деструктивна“. Той подчерта, че децата от малцинствата са по-често жертви, а не извършители на насилие, и че множество случаи се случват в семейства с тежки материални затруднения. „Когато родителите имат нужда от подкрепа, обществото трябва да бъде до тях“, каза Кръстев.

Проучването: тревожни данни, но и положителни тенденции

Според Мариета Гечева, директор програма „Закрила на деца“ във фондация „Лъчезар Цоцорков“, 75% от българите определят насилието над и сред деца като един от най-значимите социални проблеми. Над половината (58%) смятат, че това явление създава несигурна среда за всички деца, а около 80% свързват корените на насилието със семейната среда.

Проучването разкрива и важна положителна промяна: 61% от българите са против физическото наказание, което показва тенденция към отказ от традиционни модели на възпитание. 66% от анкетираните предпочитат разговор и разясняване като инструмент за дисциплина.

Мнозинството от участниците подкрепят комплексни мерки срещу насилието — работа с деца и родители, обучение на специалисти, по-добра институционална координация.

Какво споделят експертите?

Образование и училище.
Заместник-министърът на образованието Наталия Михалевска подчерта, че „агресията е резултат от натрупани модели на несправедливост, пренебрежение и подигравки“. По думите ѝ всеки учител трябва да бъде подготвен да води трудни разговори с деца и родители — без да чака намеса на ресурсен учител или друг специалист.

Социалната система.
Според Ивайла Касърова от Държавната агенция за закрила на детето социалната, образователната и здравната система трябва да работят в синхрон. В момента тази връзка често е прекъсната, което оставя семействата без навременна подкрепа.

Психологическа перспектива.
Психологът Цветомир Стефанов акцентира върху влиянието на модерните дигитални навици: прекомерното време пред екрани променя личностното развитие и комуникацията между децата. „Младите хора трябва да осъзнаят, че не са зрители, а участници в собствения си живот“, каза той.

Специализирана работа.
Антоанета Матеева, специалист по клинична социална работа, обърна внимание на нуждата от обучение за разпознаване на ранните признаци на насилие — както при жертвите, така и при извършителите.

Нуждата от реална статистика.
Екатерина Велева от фондация „П.У.Л.С.“ настоя за изграждане на единен регистър на случаите на насилие над деца, което би позволило по-ясна и точна картина на проблема.

Обществото: страхове, оценки и готовност за промяна

Резултатите от проучването показват, че българите възприемат средата около децата като несигурна и податлива на агресия. Насилието се свързва както с повишена престъпност, така и с дългосрочни последици за психичното здраве на младите поколения.

Голяма част от обществото е готово да подкрепи политики и действия срещу насилието, включително инициативи за:

  • подкрепа на семействата,

  • образование на родители,

  • работа в училищна среда,

  • развитие на компетентности у учители и социални работници,

  • по-добра координация между институциите.

Бъдещето на децата изисква споделена отговорност

В края на събитието Мариета Гечева подчерта, че решението на проблема не може да бъде изолирано. „Не можем да възприемаме насилието като въпрос на вина — трябва да го разглеждаме като въпрос на обща отговорност. Необходими са координация, последователни политики и поставяне на добруването на детето в центъра на всички действия.“

Проучване_Фондация Лъчезар Цоцорков_27.11.25

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.